Някой беше казал, че смъртта е като неканена гостенка. Винаги идва, когато най-малко я очакваш. Различните култури и нации имат своите сващания за живота и смъртта. Някои се радват на раждането или идването на ново бебе в семейството, а други плачат и така посрещат новороденото. Някои се радват, когато някой си отиде от този свят, а други плачат и скърбят по загубата на любим човек.
Преди да влезна в същноста бих искал да спомена, че причината най-вече да страдаме и болката от загубата във времето намалява и остават само добрите спомени. В други случай, когато някой си замине ние не искаме да го освободим да премине през тунела със светлината. Ако може дори да го възкресим. При такива случаи настъпват психосуматични заболявания или стигане до крайност наречена некромантия / опит за комуникация в света на мъртвите/ т.е. нежеланието ни да освободим душата, духът, диханието, съзнанието да премине отвъд.
В този случай това нематериално съзстояние на душата, духът, съзнанието и т.н. остават заключени между двата свята или с други думи между нашата и другата реалност.
Подръжниците на Струнната теория от доста учени, мисля ле първият беше Айнщайн до съвременика ни Мичио Каку теоретичен физик и много други говорят за паралелни реалности, паралелни вселени и множества измерения. Според тази теория ние съществуваме в 11, а може би и повече реалности.
Това до известна степен дава обяснение за това, какво се случва след настъпването на физическата смърт.
Трябва да разберем, че физическото ни тяло е нещо като костюм, опаковка за временно ползване. Този "костюм или опакавка" се износва и само ни служи като "превозно средство" на нашата душа, дух, съзнание, което е вечно и неразрушимо. Между впрочем това е генералната задача, която ни е дадена да решим докато сме в това материално тяло. Да се развием духовно и да се пробудим и осъзнаем причината за живота ни на тази красива планета. Имаме свобода на избор. Дали да се развиваме духовно с цел осъзнаване или да останем в мрака на невежеството.
Всяко човешко същество на тази планета Земя, а вероятно и животинския свят съществуват в тези паралелни светове или реалности или измерения, както си решите да ги наименувате.
След напускане на материалното ни тяло нашия, дух, душа съзнание моментално преминава в следващото ни съзстояние на съзществуване или паралелна вселена. Там вече ни очакват нашите любими хора, които са преминали преди години или десетилетия. И това не е всичко. Всъщност имаме още десетки преминавания в по-горни измерения или светове. Нивото на трептене на вибрацията на нашето съзнание в този момент не ни дава възможност да отидем на по-високо ниво на възприятие, осъзнаване и по тази причина не сме в състояние да видим останалите светове и съзнания, които са в паралелни светове около нас. Но те са толкова реални, колкото и ние с нашето ограничена възможност за възприятие, което наричаме НЕВИДИМОТО.
Аз лично съм имал веднъж подобно преживяване да видя себе си в друга реалност, но реалността беше копие на моята реалност. Т.Е. не само ние хората, но и това, което ни заобикаля, като реалност също го има и в другите реалности или светове.
Тази година специално се наблюдава вибрационото повишаване на планетата Земя, която също е живо същество енергия. Хората с отворено съзнание усещат тези промени чрез ежедневния си живот. Други не обръщат внимание на случващото се около тях, защото мозъкът или съзнанието е ангажирано с житейските зависимости. Балансът е важен. Ние не можем да избягаме от нашия три измерен свят, но можем да постигнем осъзнатост. Винаги има надежда. Нали?
